Трептят, трептят неистово скрежинкиот клонките се сипят като сняг.
Отмерват тихо времето стрелките
и сякаш правят непонятен знак.
Отсъпва бавно старата година,
отваря слънчева врата за всеки
и свежа,чиста,дръзка и красива
пристъпва Две хиляди и девета.
Честита да е, да е пълна с любов,
деца, усмивки, доброта,
една мечта да сбъднем през годината,
и заедно да възродим Земята си!
автор: Галена Босова
Няма коментари:
Публикуване на коментар